Ох,живота е по-голям. По-голям е от тебе,и ти не си аз. Разстоянията който ще премина. Отдалеченоста във твоите очи. О, не, казах прекалено много. Нагласих го.
Това във ъгъла съм аз,това под прожектора съм,губя своята религия, опитвайки да вървя до тебе. И не знам дали ще мога да ги направя. О, не, казах прекалено много. А не казах достатъчно. Помислих си че те чух да се смееш, помислих си че те чух да пееш. Мисля,помислих си че видях че се опита.
Всеки шепот, на всеки буден час избирам моите изповеди. Опитвайки се да те държа под око. Като наранен изгубен и заслепен глупак,глупак. О, не, казах прекалено много. Нагласих го.
Приеми това, приеми това като намек на века. Приеми това. Подхлъзването което ме доведе до това да съм паднал на колене.
Какво ако всички тези фантазии дойдат летейки наоколо ?
Сега казах прекалено много. Помислих си че те чух да се смееш, помислих си че те чух да пееш. Мисля,помислих си че видях че се опита.
Но това беше просто сън, това беше само сън.
Но това беше просто сън,
Опитай,плачи,защо опита ?
Но това беше просто сън.
Просто сън,просто сън
Сън