Чака нашата лодка в реката –
на кея ела, на кея ела.
Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла.
Бе до вчера окъпана в злато
тази река. Ний подарихме ѝ
нашето лято, а малката лодка
нарекохме Моя любов.
О, до другия бряг не мога да стигна
без теб – ето лодката спря.
Спят отпуснати двете весла.
Как да върна при мен любовта?
Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла.
О, до другия бряг не мога да стигна
без теб – ето лодката спря.
Спят отпуснати двете весла.
Как да върна при мен любовта?
Ооо!
Чака нашата лодка в реката –
на кея ела, с мен на кея ела.
Клони тъжни превива върбата
и бавно се спуска мъгла.
Бавно се спуска мъгла.
И бавно се спуска мъгла.