Аз съм призрак.
Живея в призрачен град.
Аз съм призрак.
Живея в призрачен град.
Можеш да ме потърсиш,
но не можеш да ме намериш.
Можеш да ме търсиш.
Трябваше да се скрия.
Животът бе толкова хубав,
а после всички се заключихме.
Чувствам се като призрак,
живеещ в призрачен град.
Някога това място жужеше
и въздухът бе изпълнен с барабани,
със звук на кънтящи чинели
и разбиващи се чаши.
Навсякъде се надуваха тромпети,
свириха саксофони.
На никой не му пукаше дали е ден или нощ.
Аз съм призрак.
Живея в призрачен град.
Не ходя никъде.
Затворен съм съвсем сам.
Имам толкова време за губене.
Само се взирам в телефона си.
Всяка вечер сънувам,
че ще дойдеш и ще се промъкнеш в леглото ми.
Моля се това да приключи,
да не остане в света безкрайно.
Аз съм призрак.
Живея в призрачен град.
Можеш да ме потърсиш,
но не можеш да ме намериш.
Всички живеем в призрачен град.
Живеем в призрачен град.
А ни беше толкова хубаво...
Бях твоят човек в града.
Живеем в този призрачен град,
без никакви забавления.
Ако искам на парти,
ще е парти за сам.