Беше преди време,
не толкова отдавна.
Томи работеше на доковете.
Профсъюзът вдигна стачка
и на него не му провървя... трудно е, толкова трудно.
Джина работи в закусвалнята по цял ден.
Работи заради своя мъж, носи заплатата си вкъщи -
от любов, от любов.
Тя казва: "Трябва да се държим за онова, което имаме.
Защото няма значение
дали ще успеем или не.
Аз имам теб, ти имаш мен и това е достатъчно.
Заради любовта – ще се опитаме".
Изминали сме половината път –
живеем на молитви.
Хвани ръката ми и ще се справим, кълна се!
Живеем на молитви.
Томи заложи своята китара.
Сега сдържа в себе си онова, което преди
разказваше чрез нея – трудно е, толкова трудно.
Джина мечтае да избягат.
Когато тя заплаче нощем,
Томи ѝ шепне: "Скъпа, всичко ще бъде наред, някой ден.
Трябва да се държим за онова, което имаме.
Защото няма значение
дали ще успеем или не.
Аз имам теб, ти имаш мен и това е достатъчно.
Заради любовта – ще се опитаме".
Изминали сме половината път –
живеем на молитви.
Хвани ръката ми и ще се справим, кълна се!
Живеем на молитви.
Трябва да се държим, независимо готови ли сме или не.
Живееш, за да се бориш, когато само това ти е останало.
Изминали сме половината път –
живеем на молитви.
Хвани ръката ми и ще се справим, кълна се!
Живеем на молитви.