Както винаги падат листа.
Неизбежно и странно сияен
пламва огънят на есента
или може би пламва безкраен (×2)
огънят на любовта. (×2)
Както винаги вятър мъгли,
неизбежно и странно повява –
сякаш някой върви мълчалив,
сякаш някой без глас се прощава (×2)
с огъня на любовта. (×2)
(×2):
Падат листа и угасват печално.
Колко е дълга нощта! (×2)
Падат листа и проблясва прощално
огъня на любовта. (×2)
Както винаги падат листа.
Колко дълго – не искам да питам,
но защо няма блясък в нощта
и защо като птица отлита (×2)
огъня на любовта? (×2)
(×2):
Падат листа и угасват печално.
Колко е дълга нощта! (×2)
Падат листа и проблясва прощално
огъня на любовта. (×2)