В нашата казарма до входната врата,
един фенер висеше и свети ощ в нощта,
ний двама ще се срещнем пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлин
със теб Лили Марлин
Двете наши сенки се сливаха в една,
силната ни обич личеше тъй сама,
и всички нек ни видят пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлин
със теб Лили Марлин
Там прозвуча тръбата, зарята почва веч,
другарю ето идвам, аз знам три дни арест.
О колко исках да съм с теб,
дано се видим в близък ден,
със теб Лили Марлин
със теб Лили Марлин
Твойте стъпки знай той и ходът ти напет,
но мен не ме забрави фенерът наш със теб,
и щом съдбата ме срази,
кой ще със тебе там стои,
със теб Лили Марлин
със теб Лили Марлин
В синия безкрай из тихата земя,
твоите целувки събуждат ме в съня,
и щом мъгли се спуснат пак,
ще се възправя в нощний мрак,
до теб Лили Марлин
до теб Лили Марлин
До теб Лили Марлин!
до теб Лили Марлин!