Lili Ivanova - Наше лято [Naše lyato]

Наше лято, дълго като вечност,

наше лято, кратко като миг,

на любов, на скръб ли ни обрече,

за какво ни сбра във своя мир…

С клони – вплетени ръце човешки,

със луна – лице над две лица,

и с едно дихание горещо

ти овъгли нашите сърца.

Ти не бързай, лято!

Чакай, миг неповторим!

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим!

Сняг ще падне – клони ще прекърши.

Лунен вятър лик ще угаси.

Но със сняг и вятър ли ще свършиш,

наше лято, топъл миг красив?…

Сбогом, наше лято!

Сбогом, миг неповторим!

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим!

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим!