Наше лято, дълго като вечност,
наше лято, кратко като миг,
на любов, на скръб ли ни обрече,
за какво ни сбра във своя мир…
С клони – вплетени ръце човешки,
със луна – лице над две лица,
и с едно дихание горещо
ти овъгли нашите сърца.
Ти не бързай, лято!
Чакай, миг неповторим!
Ах, поне в сърцата
ние да те задържим!
Сняг ще падне – клони ще прекърши.
Лунен вятър лик ще угаси.
Но със сняг и вятър ли ще свършиш,
наше лято, топъл миг красив?…
Сбогом, наше лято!
Сбогом, миг неповторим!
Ах, поне в сърцата
ние да те задържим!
Ах, поне в сърцата
ние да те задържим!