Цял живот ме изгаря мечтата,
тая слънчева моя мечта:
да си имам аз конче крилато
и със него навред да летя.
Но си нямам аз конче, което
да ме носи тъй както насън,
буйна грива да вей до небето
и да чатка с копитния звън:
Тъка-тъка! Так-тъка так-тъка так! (×2)
Аз препускам с мечтата си пак.
И летиме със кончето в бяг.
Тъка-тъка! Так-тъка так-тъка тъка-так! (×2)
Вземам златни лъчи от небето,
от земята набирам цветя.
И събирам туй всичко в сърцето
да го върна със песен в света.
И летя, и летя като вятър.
И размахвам коса и ръце.
Аз препускам и нося земята,
и наяве и в мойто сърце.
Тъка-тъка! Так-тъка так-тъка так! (×2)
Аз препускам с мечтата си пак.
И летиме със кончето в бяг.
Тъка-тъка! Так-тъка так-тъка тъка-так! (×3)