Всъщност никога не съм намирала място, което да нарека дом
Никога не се задържам достатъчно дълго, за да го направя
Още веднъж се извинявам, че не съм влюбена
Но не е като да възразявам, че сърцето ти не е точно разбито
Това е просто мисъл, само мисъл
Но ако животът ми е под наем и аз не се науча да купувам
Е, не заслужавам нищо повече от това, което получавам
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Винаги съм мислила
Че би ми се харесало да живея до морето
Да пътувам по света сама
И да живея по-простичко
Нямам представа какво се случи с тази мечта
Защото всъщност тук нищо не остава, което да ме спре
Това е просто мисъл, само мисъл
Но ако животът ми е под наем и аз не се науча да купувам
Е, не заслужавам нищо повече от това, което получавам
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Ако животът ми е под наем и аз не се науча да купувам
Е, не заслужавам нищо повече от това, което получавам
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Докато сърцето ми е щит и аз не го оставям на земята
Докато ме е толкова страх да не се проваля, че дори и не опитвам
Е, как да кажа, че съм истински жива
Ако животът ми е под наем и аз не се науча да купувам
Е, не заслужавам нищо повече от това, което получавам
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Ако животът ми е под наем и аз не се науча да купувам
Е, не заслужавам нищо повече от това, което получавам
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Защото нищо, което притежавам не е истински мое
Защото нищо, което притежавам не е истински мое