Ще ти призная всичко, дори и това, за което не съм виновен,
Вместо мене, нека други се борят,
моето тяло се предаде.
Искам само всичко да забравя,
защото когато вчера ти изглежда близо,
утре винаги ти е далече.
Пр.
Не си ти виновна, не си могла да знаеш,
колко нещастие можеш да дадеш.
Лесно е да се обича, като целия нормален свят,
Лесно е да се живее живот наизуст.
Знаеш добре, от теб видях,
и няма да пусна въздишка като се сетя за теб.
Прости, време е дошло да продължа нататък,
да се усетя отново свободен.
Няма да съжалявам, наистина, няма за какво,
и щастието, и тъгата на моето лице
са картина, която липсва.
Искам само всичко да забравя,
защото когато сънищата ти обърнат гръб
утрото е всичко, което ти остава.
Пр.
И ако някъде случайно ти видя лицето,
И наведа поглед тогава,
Само едно ще знаеш, всичко унищожавам..
Ти винаги ще останеш красива като плачеш...
Пр.