Левски [Levski] lyrics

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово.

На робите слепи в робската страна

носеше съзнание, крепост, светлина.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

за свобода, за смъртта и за гроба

и че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв.

И всякоя възраст, класа, пол, занятие

зимаше участие в това предприятие;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

А той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът