Блести снега, озарява нощта,
недокоснат от света.
В самотно и бяло кралство
аз кралица съм сега.
Приглася вятърът на моята душа.
Бурята е в мен, не мога да я спра.
Помни сега, бъди добра,
всичко друго остава след това.
На чувствата не ставай роб
и знам защо.
Слагам край, слагам край,
не мога да продължа.
Слагам край, слагам край
и затварям тази врата.
Късно е. Няма как да спра.
Викам бурята,
владея студа и не се боя.
Отгоре вече виждам възможности безброй,
а страхът не ме погубва. Знам, изборът е мой,
приключва миналото тук
със нова сила, с мощен дух
за тази волна свобода мечтах.
Слагам край, слагам край,
към небето сега летя.
Слагам край, слагам край
в очите без сълза.
Тук стоя. Не ще се спра,
викам бурята.
Мощта ми с въздуха лети и няма край,
душата ми се влива в лъскавия, леден рай.
Кристална мисъл в миг пронизва моя ден,
ще спра да бъда аз на миналото в плен.
Слагам край, слагам край,
ново утро изгрява в мен.
Слагам край, слагам край
и чувствам се добре.
Тук стоя. Няма как да спра,
викам бурята,
владея студа и не се боя.