Les étrangers [Bulgarian translation]

Незнайници – колко много странници в този град…

Незнайници – до един еднакви – сенки като мен…

Каква неповторима нощ – луната е застанала неподвижна;

нека си поговорим за миг в малките часове,

нека се заслушаме какво ни казват звездите;

говори ми и ме прегърни,

целуни ме и ме прегърни,

съблечи се и ме прегърни…

Незнайници – няма покой, няма милост…

Незнайници – кой знае утре какво ли предстои…

Обаждам ти се евентуално да изчезнем оттук

нейде сред облаците, които ни очакват;

затваряйки очи, попадаме в неизвестното,

където ще се погубим,

където ще се погубим,

където ще се погубим…

В дълбините на морето

по дъно без релси

препуска любовта…

Но в небесата на сърцето –

като самолети

далеч един от друг…

Незнайници… (×4)

Незнайници – ние сме животни в хватка…

Незнайници – търсим щастието навред…

Веднъж сме като скитници,

друг път – досущ ангели;

щом затворим очи, попадаме в незнайното,

където ще приключим,

където ще приключим…

Незнайници…

В дълбините на морето

по дъно без релси

препуска любовта…

Но в небесата на сърцето –

като самолети

далеч един от друг…

Незнайници… (×12)