Онези, които минават, отминават. А моето време минава, както стоя и ги наблюдавам да мислят. С крайници, притискащи се в изхабените им тела, и с минали спомени, които стъпките им разкриват без свян.
Дебна ги , изпълнена със съмнение,
започвам дори една непривична игра.
Лицата им - нищо повече от маски - ме изпълват с омраза.
А омразата ми е така позната - тя е мелодията на времето.
Нека минат тези, които успеят!
По- бавните ще изгорят в играта.
За децата всичко е игра.
Истината е, че те приемат всичко на доверие, без да се допитват до здравия разум.
Сегашната есен, тя е единствено лятото от вчерашния ден.
И хем годишните времена ме изненадват, хем зная, че трябва да забързам, за да съм в такт с времето. Годините напредват, изправяйки се срещу идеалните сезони.
Нека минат онези, които успеят!
По- бавните ще изгорят в играта.
Всеки месец се върти на различни колела.
А водовъртежите са толкова абсурдни,
защото ме карат да се чувствам жива, на пук на отминаващото време.
И понасям един след друг удари -
потъвам и се влача безпощадно.
От време на време балансът ми се нарушава.
Всяко обвинение на отминаващите ми носи посока, която да следвам.
Като например - да променя нещата в себе си,
които ми пречат да бъда свободна.
Гласовете се освобождават и се излагат на показ върху витрините на света, докато все още кънтят.
Телата танцуват, прониквайки едно в друго,
блестящи, треперещи, те се сливат и се откъсват едно от друго неудържимо.
От време на време копнея да изразя себе си,
Всяка емоция, която почувствам,
ми пожелава, да изкажа неказаното.
И ми казва, че малко справедливост трябва да бъде внесена в заспалите ни животи.
Нека минат онези, които успеят!
По- бавните ще изгорят в играта.