Когато пеят
нежните си песни
нощите без теб,
колко са дълги,
загубени в сянката
нощите без теб!
Плачат часовете,
примиращите радости
тъй далеч от теб.
Нощите ме будят,
когато съм унесена в сън,
дебнейки твоите стъпки.
Струва ми се, че чувам
някой минувач на улицата
как влачи в сянката
загубените си стъпки,
както се влачат,
оплаквайки мъката ми,
нощите без теб.
Когато си тук
и секундите
на един друг свят
пеят за мен,
пеят часовете,
когато ти си
тук, срещу мен.
Нощта ме буди,
когато си унесен в сън
в моите прегръдки.
Струва ми се, че чувам
някой минувач на улицата
как влачи в сянката
загубените си стъпки,
както се влачат,
оплаквайки мъката ми,
нощите без теб.