Les deux guitares [Bulgarian translation]

Двама цигани безспир

дрънкат на китари,

съживявайки в нощта

спомените стари.

Без да знаят плисват в мен

цял поток нерадост,

под пръстите им тече

мойта буйна младост.

Ех, веднъж, и пак веднъж,

после пак отново и...

и веднъж, и пак веднъж,

и още много много...

Свирете, цигани - за мен,

със още жар свирете,

да заглушите най-подир

гласа, който нашепва:

"Къде боли? Защо си болен?

Имаш главоболие, но

днес по-малко си пийни

утре - още, вдругиден - все повече..."

Ех, веднъж, и пак веднъж,

после пак отново и...

и веднъж, и пак веднъж,

и още много много...

Да се смея и да пея,

да удавя мъката,

миналото да забравя,

що със себе мъкна.

Силно вино донесете -

свобода то дава,

чашите ми не пестете -

нека да забравя...

Ех, веднъж, и пак веднъж,

после пак отново и...

и веднъж, и пак веднъж,

и още много много...

Две китари в мисълта ми

хвърлят смут огромен,

обясняват суетата

на живот лъжовен.

Какъв живот живеем ний? И защо живеем?

Смисъла на наш'те дни как да проумеем?

Днес си жив, а утре - мъртъв,

вдругиден - все повече...

Ла ла ла Ех, веднъж, и пак веднъж,

после пак отново и...

и веднъж, и пак веднъж,

и още много много...

Щом напия се до смърт,

щом стана слаб и жалък

и тялото ми се свлече

под масата накрая,

да спрете можете тогаз

вий звънката си песен,

но дотогава моят глас

"Свирете!" ви нарежда.

Ех, веднъж, и пак веднъж,

после пак отново и...

и веднъж, и пак веднъж,

и още много много...