Ти беше моята невинност и грях, моя страх.
По устните има кървава следа от сълза, когато теб те няма.
Вечният ми страх, който ме подлудява -
Ще си тръгнеш ли или ще останеш?
Всичко между нас сега е
Иде ми - дойде ми.
Помниш ли, красив гръм мой,
Някога земята под нас се пропукваше
Когато сърцата ни се удряха едно в друго?
Кажи ми какво се обърка?
Помниш ли, красив гръм мой,
Когато пиех дъжда от рамото ти?
Аз още съм твоята мълния, твоят огън.
Удари пак, гръм мой.
Ти беше моята опора и падение, името, което
Виках, когато целия свят ме беше забравил.
Вечният ми страх, който ме подлудява -
Ще си тръгнеш ли или ще останеш?
Всичко между нас сега е
Иде ми - дойде ми.
Разпени се море, разпени всичко в мен!
Ти и аз сме като две глухарчета,
Които се въртят в тази пяна,
Която ги влече към дъното.