Дали е заради виното, не зная,
но като че ли времето се движи забавено,
без да дава най-лошото от себе си –
сякаш е загубило всякаква тежест…
Една различна гледна точка,
един дребен детайл дори
биха могли да променят целия смисъл зад картина,
зад една изтъркана мисъл,
зад нуждата от теб.
Обещай ми необятността,
закълни се, че ще бъде съвършено,
че няма да има значение,
ако заизбледнее постепенно…
Единственият миг от значение е този,
който ти позволява да помечтаеш още малко.
Ето ти най-доброто от мен, дръж здраво –
може да не ти се стори много.
Да бъдем повърхностни, е погрешно,
макар и понякога дори така да оставаме без дъх.
Обещай ми необятността,
закълни се, че ще бъде съвършено,
че няма да има значение,
ако заизбледнее постепенно…
Единственият миг от значение е този,
който ти позволява да помечтаеш.
Напразно е да се оглеждаме там,
където морето е черно и замърсено,
затова ме бутни все по-надалеч
да може падането ми да бъде бавно…
И знай, че границите ще ги има
само ако ние пожелаем.
Стига сме си подхвърляли
пусти комплименти –
опитай се да ме изненадаш!
Обещай ми необятността,
закълни се, че ще бъде съвършено,
че няма да има значение,
ако заизбледнее постепенно…
Единственият миг от значение е този,
който ти обещава да помечтаеш сега.