Надолу по полето вятърът мирише,
И болка ме като сянка следва.
Копнееш ли някъде за мен,
Къде си от мен скрита?
В косата си постави розмарин,
И едно цвете до шадравана,
Лейла, вярно ли можеше ти
В някой друг да се влюбиш?
Ако утре ти брак предложи,
Знай че там няма да бъда аз,
Тъгите сa лесно простими,
Но само любовта никога.
Вярно ли можеше ти в някой друг да се влюбиш?
Гълъбе, мой гълъбе,
Носи ѝ сълзи вместо песен,
Аз отивам като да съм виновен
Че обичах онази която позволено ми не е.
Гълъбе, мой гълъбе,
Носи ѝ сълзи вместо песен,
Аз отивам като да съм виновен
Че обичах онази която позволено ми не е.
Че обичах теб,
Лейла!