Като свободни ветрове губим контрол между линиите.
Изгонвам вълните в морето на твоите любими очи.
Не крий своята най-скромна усмивка от мен, моля те.
Моя скъпа Лейла-ло, небесна Лейла-ло.
Защо се нуждая от свят, който няма стая за нас.
Нуждая се от свят, в който няма никой, само ние.
Защото ако не си наблизо, всичко друго губи своята жизненост.
Моя скъпа Лейла-ло, небесна Лейла-ло.
Твоята копринена рокля в цвета на ален залез.
Даваш ми музиката, с която душата ми пее.
Сърцето ми пише текстове, пренебрегвам причините.
пея ден след ден, небесна Лейла-ло.
Ще отнесем чувствата си далеч от реалността.
Брегът малко по малко е прегърнат от прилива.
Ще те прегърна, с аления залез зад нас,
моя Лейла-ло, нежна Лейла-ло.