Никога не ми казваш
защо ме размотаваш –
вечна загадка, която отказвам да разнищя.
Тъй или иначе, тя
не ми носи чувство на непоносимост,
нито пък комплекси за малоценност.
Искам да кажа, че
бих искала да разбера,
без обаче да нарушавам
личната ти свобода –
просто за да задоволя някакво свое мъничко
основателно любопитство, като например…
Къде, по дяволите, ходиш?
С какви хора движиш?
Какво изобщо правиш
и какво си измисляш?
Кой е до теб
независимо от мен?
Колко от времето си ми отделяш?
Къде си в момента?
Колко ме обичаш?
И мислиш ли за мен изобщо?
Кой е до теб
независимо от мен?
Някое и друго съмнение, да,
определено ми остана
и ми тежи като излишно бреме.1
От какво ли ще да е –
от някаква незрялост
или пък от някакво чувство за собственост?
Но доловиш ли
по усмивките ми,
че нещо не е съвсем наред,
сам си направи извод
какво да направиш, за да не породиш у мен
основателно любопитство, като например…
Къде, по дяволите, ходиш?
С какви хора движиш?
Какво изобщо правиш
и какво си измисляш?
Кой е до теб
независимо от мен?
Колко от времето си ми отделяш?
Къде си в момента?
Колко ме обичаш?
И мислиш ли за мен изобщо?
Кой е до теб
независимо от мен?
Къде, по дяволите, ходиш?
С какви хора движиш?
Какво изобщо правиш?
Кой е до теб
независимо от мен?
Къде, по дяволите, ходиш?
Какво изобщо правиш?
1. На италиански vuoto a rendere в прекия смисъл означава 'празна бутилка, която трябва да се върне на производителя, за да се напълни отново'. В преносен смисъл означава просто 'тежест', 'излишно бреме'.