Накъде душата ми да бяга
и къде да скрия своите сълзи?
Като лист от вятъра отвяна
падна и във бездната сърцето ми.
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява –
тя играе с твоето сърце.
Тя не може да обича –
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка – ни следа.
Тя не може да обича –
не познава любовта!
Като ледена кралица
вледенява в теб страстта.
Ако някой ден за теб забрави,
ще те чакам тук смирена и добра.
И от нейните лъжи опарен,
в моите очи ще видиш любовта.
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява –
тя играе с твоето сърце.
(×3):
Тя не може да обича –
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка – ни следа.
Тя не може да обича –
не познава любовта!
Като ледена кралица
вледенява в теб страстта.