Щом падне вечер по целия свят,
безбройни двойки из парка седят
и нещо тихо и тайно шептят
смутени: шу-шу-шу, шу-шу-шу,
шушу-мушу-шушу, странен шум.
Седиме двама във нощния час,
зелени клонки се спускат над нас
и всички листи си шепнат на глас
потайно: шу-шу-шу, шу-шу-шу,
шушу-мушу-шушу, нежен шум.
Със теб сме двама, но ти си смутен;
със теб сме двама, но ти си студен
и ти не шепнеш, не шепнеш на мен
две думи: шу-шу-шу, шу-шу-шу,
шушу-мушу-шушу, чуден шум.
Нима не знаеш, нима не разбра,
че край си има във всяка игра?
Какво ми казваш? Не чувам;
а-ха! Това е шу-шу-шу, шу-шу-шу,
шушу-мушу-шушу, обичам те.
(×2):
Шу-шу-шу, шу-шу-шу,
шушу-мушу-шушу, обичам те.