Никой от нас не прие болката
да се доближим един до друг, дори и малко.
Преди времето да отнеме от нас
нашите желания и мечти.
Всичките ни видения и спречквания
от злопаметното минало
изковаха и на двама ни щитове,
и запечатаха сърцата ни.
Нашите живи демони
стоят в различни ъгли,
загубени в очертанията ни,
без цвят, обезличени до сиво.
А бихме могли да изберем
прошката , и да опитаме да направим
бъдещето си пó друго,
а не да се отдаваме на забвение.
Нека се хванем ръка за ръка -
по дългия път!
Да начертаем собтвените си съдби,
без да се колебаем и момент повече!
Аз имам надежда и е само
въпрос на слушане -
да отворим широко тесните си длани ,
без да ни интересува цената.
Никой не би приел болката
да говорим за онова „нас“ .
Гордостта пречи и на двама ни
да застанем на колене за прошка.
В очите ни всичко е прозрачно,
но въпреки това лъжем през зъби.
И все пак е трудно да го отречем -
телата ни го разкриват самички.
Нека се хванем ръка за ръка -
по дългия път!
Да начертаем собствените си съдби,
без да се колебаем и момент повече!
Аз имам надежда и е само
въпрос на слушане -
да отворим широко тесните си длани ,
без да ни интересува цената.
Нека се хванем ръка за ръка!
Пътят е дълъг!
Нека опитаме да живеем живота си свободно!
Нека се пуснем по течението!
И думите са си просто думи...
Е, с изключение на онези - най- важните.
На тях ние самите им придаваме значение
което се променя според волята ни
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Да се крием така от себе си!...
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Защото всеки от нас е онова, което другият се опитва да скрие!
И ако нашите навапцани думи
не убият и двама ни,
то тогава именно те ще бъдат началото на мечтите ни!
На онези мечти, които така искат да се превърнат в реалност!
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Да се крием така от себ е си!...
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Защото всеки от нас е онова, което другият се опитва да скрие!