Le Café des trois colombes [Bulgarian translation]

Nansi prez zimata, mokŭr snyag

Edno momiche vleze v kafe

Az piya chashata si, tya sedna v ŭgŭla

Az ne znam kak da podkhodya

Dŭzhd ili slŭntse, ne e neshto genialno

No e dobre da zadeĭstvash svoyata zvezda

Sled tova idva momentŭt, kogato govorim za sebe si

I snegŭt se raztopi pod krakata ni

Sreshtnakhme se v kafeneto na trite gŭlŭba

Sreshta na vlyubeni bez dom

Beshe khubavo, chuvstvakhme se sami v sveta

Nyamakhme nishto, no imakhme tseliya zhivot

Nansi prez proletta, tova prilicha na Yuga

Tya me obicha i az ya obicham

Vŭrvim govoreĭki, povtaryame filosofiyata

Pravya ĭ khilyadi snimki

Malki kafeneta okolo myastoto

Pri slŭntse izlizame na terasite

No imashe tvŭrde mnogo svetlina i shum

Chakakhme noshtta da doĭde

Sreshtnakhme se v kafeneto na trite gŭlŭba

Sreshta na vlyubeni bez dom

Beshe khubavo, chuvstvakhme se sami v sveta

Nyamakhme nishto, no imakhme tseliya zhivot

Nansi e mnogo dalech, na kraya na zemyata

Otdalechava se s vsyaka godishnina

No az sŭm siguren, che moite skŭrbi mi napomnyat

Shtastieto prekarano na Loren

Tya otide da sledva drugi pŭtishta

Te ne vinagi krŭstosvat moite

Az te zabravikh, no tova e po-silno ot men

Ponyakoga si mislya za teb

Sreshtnakhme se v kafeneto na trite gŭlŭba

Sreshta na vlyubeni bez dom

Beshe khubavo, chuvstvakhme se sami v sveta

Nyamakhme nishto, no imakhme tseliya zhivot

Кафенето на трите гълъба

Нанси през зимата, мокър сняг

Едно момиче влезе в кафе

Аз пия чашата си, тя седна в ъгъла

Аз не знам как да подходя

Дъжд или слънце, не е нещо гениално

Но е добре да задействаш своята звезда

След това идва моментът, когато говорим за себе си

И снегът се разтопи под краката ни

Срещнахме се в кафенето на трите гълъба

Среща на влюбени без дом

Беше хубаво, чувствахме се сами в света

Нямахме нищо, но имахме целия живот

Нанси през пролетта, това прилича на Юга

Тя ме обича и аз я обичам

Вървим говорейки, повтаряме философията

Правя й хиляди снимки

Малки кафенета около мястото

При слънце излизаме на терасите

Но имаше твърде много светлина и шум

Чакахме нощта да дойде

Срещнахме се в кафенето на трите гълъба

Среща на влюбени без дом

Беше хубаво, чувствахме се сами в света

Нямахме нищо, но имахме целия живот

Нанси е много далеч, на края на земята

Отдалечава се с всяка годишнина

Но аз съм сигурен, че моите скърби ми напомнят

Щастието прекарано на Лорен

Тя отиде да следва други пътища

Те не винаги кръстосват моите

Аз те забравих, но това е по-силно от мен

Понякога си мисля за теб

Срещнахме се в кафенето на трите гълъба

Среща на влюбени без дом

Беше хубаво, чувствахме се сами в света

Нямахме нищо, но имахме целия живот