Leđa o leđa [Bulgarian translation]

Ти ме знаеш най-добре,

това не е на добре.

И вече дълго твоят допир предсказва края,

усещаш ли това?

Тази вечер вечеря ще сготвя,

и твоя поглед ще издържа.

И докато изключвам светлината, пляскайки с ръце,

всичко ще бъде ясно като ден.

Припев:

Допир гръб в гръб, ръката студена,

знаеш ли колко боли празнaта постеля?

И когато мислиш че спя, ти отиваш навън,

Боже сам на себе съм си излишен.

И боли ме най-вече,

когато знам че в другата стая плачеш.

Дълго нищо не казваш,

само дланите си стискаш.

И тая сълза в око не е заради нас,

Казваш за да ти чуя глас.

Припев

Тогава тръгвам след теб аз,

но спирам на прага,

Щото в другата стая

завършва се твоята следа.

Чуя стонът и знам че е край.

Ти ме знаеш най-добре...

Припев

Ти ме знаеш най-добре...