Мързелив следобед;
бръмбарите жужат,
лировите дървета цъфтят
и наоколо няма жива душа –
освен нас двамата…
Мързелив следобед;
фермерът оставя жътвата си,
кравите спят на поляната,
а пък пъстървите престават да скачат срещу течението,
докато сме се понесли в сън…
Един розов облак в далечината стои надвесен над хълма
и се разлиства като роза…
Ако хванеш ръката ми и стоиш съвсем неподвижно,
може да чуеш как тревата расте…
Мъглив следобед;
знам място, където е тихо –
с изключение на лудуващите маргаритки –
и няма кой да намине да го види…
Ела да прекараш този мързелив следобед с мен…