Там, в мен, в сърцето ми –
едно море лазурно синьо.
И там, в мен, в сърцето ми –
една забравена пустиня,
изгаряща пустиня.
Пустинята сънува море,
морето се превърна в небе,
небето заваля изведнъж
като дъжд.
Пустинята сънува море
и ето че морето дойде,
завърна се така изведнъж
като дъжд.
Сега в мен, в сърцето ми
вали, вали лазурно синьо,
нали в мен за първи път
вали над прашната пустиня,
вали лазурно синьо.
(×3):
Пустинята сънува море,
морето се превърна в небе,
небето заваля изведнъж
като дъжд.
Пустинята сънува море
и ето че морето дойде,
завърна се така изведнъж
като дъжд.