О, къде, о, къде може да е момичето ми?
Господ ми я отне
Отиде в рая, затова трябва да съм добър
За да мога да видя момичето си, когато напусна този свят.
Бяхме навън на среща в колата на баща ми
Не бяхме карали много надалеч
Там на пътя, точно отпред
Една кола беше спряна, двигателят не работеше
Не можах да спра, затова завих надясно
Никога няма да забравя звука онази вечер
Крещящите гуми, счупването на стъклото
Болезненият вик, който чух последно.
О, къде, о, къде може да е момичето ми?
Господ ми я отне
Отиде в рая, затова трябва да съм добър
За да мога да видя момичето си, когато напусна този свят.
Когато се събудих, дъждът се сипеше
Имаше хора стоящи наоколо
Нещо топло се спускаше в очите ми
Но някак успях да намеря момичето си онази вечер
Повдигнах главата ѝ, тя ме погледна и каза:
„Дръж ме, скъпи, още мъничко.“
Държах я близко, целунах я за последен път
Намерих любовта, която знаех, че ще ми липсва
Но сега я няма, дори и да я държа здраво
Изгубих любовта си, живота си онази вечер.
О, къде, о, къде може да е момичето ми?
Господ ми я отне
Отиде в рая, затова трябва да съм добър
За да мога да видя момичето си, когато напусна този свят.
О, о