Знай, щом си далеч, аз ще те търся.
Докога този жесток вечен закон, женски закон
в плен мен ще държи, както държат ни сто лъжи –
викам и питам, ти кажи.
Лабиринтът помежду ни
крие истина една.
Чуя ли да звъннат мойте струни,
душата ражда светлина.
Твоят поглед, твойте длани,
твойта звездна дълбина –
те превръщат всички сто измами
само в истина една.
Ти щом си далеч, зов е душата
и боли, страшно боли, смешно, нали, странно боли.
Ти само недей миг да се бавиш,
мой бъди, близък, далечен, мой бъди.
Лабиринтът помежду ни
крие истина една.
Чуя ли да звъннат мойте струни,
душата ражда, ражда светлина.
Твоят поглед, твойте длани,
твойта звездна дълбина –
те превръщат всички сто измами
само в истина, в истина една.
Лабиринтът помежду ни
крие истина една.