Децата бяха в очакване,
влакчета и кукли сънуваха.
„Дядо Коледа – се питаха –
ще ми прости ли капризите, или не?“
Вечерта под елхата
кой знае твоят подарък какъв е.
Ръцете ми трепереха –
един лист от теб
с моето име
и на дъното: „Сбогом,
любов моя, сбогом“.
Последвалите дни
с препускащите влакчета
препусках и аз, търсейки теб,
на всички места, които двамата узнахме.
И вече беше Нова година.
Някой ми каза: „Аз го видях,
отиваше към моста –
беше Коледа, имаше сняг“.
Казал му да не ми казва,
че е бил тук.
Утре вече е Коледа –
децата се надяват както миналата година
и очите им радостно сияят:
„Дядо Коледа, мини през моята къща!“.
Но под моята елха
Дядо Коледа няма да намине
и ми се иска да му бях писала и аз:
„Не искам колело,
не искам влакчета,
не искам и кукли –
искам само него“.