Не ме докосваш,
не ме допираш, не знаеш ли?
Ти, който държиш скрити своите ръце,
кажи ми дали имаш сърце.
Тези твои очи,
тези твои устни…
Ти, който държиш скрити своите мисли,
кажи ми дали имаш тяло
за мен, дето стоя тук досущ като статуя,
докато ти си по-зле и от мен.
Ако имаше някого тук в този миг,
не знам какво щях да сторя.
Щях да му кажа с усмивка:
„Кажи ми името си“.
Щях да му кажа: „Бъди внимателен,
вземи каквото можеш“ –
дори и ако твоите ръце
бъдат неговите,
дори и ако моето утре
накрая бъде далеч от теб,
дето ме притискаш така,
докато оставам тук като статуя,
а той е по-зле и от мен.
Не ме докосваш,
не ме допираш, защото
си като огън, който изгаря дрехите,
без да докосва кожата ми.
Не ме докосваш,
не ме допираш…
Може би обичта ми е отвърнала по-бавно
на желанието ти да ме имаш отново,
и оставам тук като статуя,
а ти си по-зле и от мен.
Ако имаше някого тук в този миг,
не знам какво щях да сторя.
(×4):
Не ме докосваш,
не ме допираш…