La scala buia [Bulgarian translation]

Стоя

със затворени очи до тебе, така стоя.

Ти

слушаш всичко, което казвам тук

на теб,

за да изживея отново

и възкреся спомени вдън душата си,

които напразно се опитах да прикрия,

но сега най-сетне мога всичко да ти призная,

да ти кажа най-сетне истината.

По-леко, все по-леко ми е,

не се чувствам вече пленница

и засмяна бавно изкачвам

едно тъмно стълбище все по-нагоре и нагоре.

Не ме е страх вече

от някоя дълга нощ

и от време на време усещам

как щастието ме докосва – знам ли, знам ли, знам ли…

благодарение на теб.

Да,

отсега нататък все повече ще имам нужда от теб.

Да,

ти знаеш какво означава за мен да бъда тук

с теб.

Искам да живея

с теб, дето казваш, че животът не е безсмислен,

и дето даде надежда на един човек, който щеше да се откаже от всичко.

Закриляна от нежните ти очи, ако ръцете ти не ме оставят никога,

винаги ще имам онази смелост, която имам сега.

По-леко, все по-леко

се чувствам вече, когато съм с теб,

и в едно още по-леко небе

съм като облаче, което лети, лети, лети.

Не ме е страх вече

от някой празен площад.

Чувствам се нова и красива –

аз съм жена, която ще се усмихва, защото ѝ е леко.