Една песен ми напомня
за онзи вчерашен ден
когато (тя) си тръгна тихо
по залез
тръгна си с тъжната си песен
някъде другаде
и остави за другарка
самотата ми
бяла гълъбица ми пее
на разсъмване
стари меланхолии, неща
от душата
идват с тишината на утрото
и когато изляза да я видя, тя отлита
към дома си
където отива, защото
вече не иска да чува гласа ми
където отива, защото
живота ми угасва
ако не е до мен
ако би се върнала
бих отишъл да я чакам
всеки ден, всяка сутрин
за да я обичам още повеч