Не че ме е страх от морето,
но на кораб като този
никой не може да каже накъде ще го отведе.
Може би старецът е уморен
от толкова деца и безсънни нощи,
че вече съвсем не издържа –
още щом навлезем в морето, ни хваща и ни изхвърля от палубата.
И все пак още го зовем
цяла вечност, откакто този кораб го управляваме ние.
Вярно, сигурно вече се е пропил в някоя кръчма
и не можем да закотвим, ако него го няма,
но други като него няма да се намерят никъде.
(×2):
Отведи ни далеч,
далеч оттук,
господин капитан,
с пълна пара напред и надалеч!
Ще си измислим някакво оправдание,
за да прикрием собствените си грешки,
и ще излъжем най-вече самите себе си.
Иде отдалеч
този американски вятър,
но на нас ни е все едно накъде отива –
стига само да побутне този кораб все по-надалеч.
(×3):
Отведи ни далеч,
далеч оттук,
господин капитан,
с пълна пара напред и надалеч!