Ти никога няма да се върнеш, гълъбе,
тъжно е в гълъбарника
сам е гълъбът
задавен в ридания
вече не може да плаче ...
Горкият гълъб
е уморен от страдания
и поглежда към небето
да моли Бог за смъртта си.
защото не иска да живее така ...
В сълзи, в плач и сълзи
откакто ти си отиде
това беше гълъбът, който плаче.
От плач, от плача, от плача,
не може да вижда, нито да лети
той приближава смъртта си, в агония от дългото чакане ...
Той ще умре, ще умре, ще умре,
ще умре гълъбът, защото
смъртта е, когато има самота.
Ще погледне небето, ще го видим да лети
Ще благодарим за тези спомени
и когато свие крилата, които го пазеха
ще потъне в съня си и
няма да се събуди.
Той ще умре, ще умре, ще умре,
ще умре гълъбът защото
смъртта е, когато има самота.
Ще погледне небето, ще го видим да лети
Ще благодарим за тези спомени
и когато свие крилата, които го пазеха
ще потъне в съня си и
няма да се събуди.