Човекът помолил планината
да му даде вятъра,
за да положи мисълта си
по стъпките на времето,
за да може нещо да остане
от дългото му пътуване
дори в най-далечната точка
на пътя му…
Човекът помолил планината
да му позволи да докосне небето.
Планината изпълнила
и това му желание.
И щом се случило така,
един облак го докоснал
дълбоко в сърцето,
изпълнено с болка по миналото…
Уиалала…1 (×13)
1. Не знам какво означава, но предполагам, че заради присъствието на образа на планината е нещо подобно на „ойларипи“, но в случая изразява възхита към планината.