La Maritza [Bulgarian translation]

Марица е моята река,

Така както Сена е твоята,

Но вече няма никой, освен баща ми,

Който да си спомня това.

Понякога …

От първите ми десет години

Вече нищо не ми остана,

Нито даже една дрипава кукла,

Нищо освен един малък рефрен

От отминали времена:

Ла – ла – ла – ла.

Всички птички от моята река

Ни пееха за свободата.

Аз почти нищо не разбирах,

Но баща ми знаеше всичко.

Слушай:

Когато хоризонтът стана твърде тъмен,

Всички птици отлетяха

По пътя към надеждата

И ние ги последвахме

Към Париж.

От първите ми десет години

Вече нищо не ми остана, нищо!

И все пак, когато затворя очи,

Чувам как баща ми припява

Този рефрен:

Ла – ла – ла – ла.