Марица е моята река,
Така както Сена е твоята,
Но вече няма никой, освен баща ми,
Който да си спомня това.
Понякога …
От първите ми десет години
Вече нищо не ми остана,
Нито даже една дрипава кукла,
Нищо освен един малък рефрен
От отминали времена:
Ла – ла – ла – ла.
Всички птички от моята река
Ни пееха за свободата.
Аз почти нищо не разбирах,
Но баща ми знаеше всичко.
Слушай:
Когато хоризонтът стана твърде тъмен,
Всички птици отлетяха
По пътя към надеждата
И ние ги последвахме
Към Париж.
От първите ми десет години
Вече нищо не ми остана, нищо!
И все пак, когато затворя очи,
Чувам как баща ми припява
Този рефрен:
Ла – ла – ла – ла.