Искам да приключа с всички надежди,който са ми останали.
Днес ще изтръгна и това,което е останало в сърцето ми.
Чувствам,че съм забравил последния поглед,който ми даде.
Може би най-накрая последния спомен за гласа и ще се удави.
Защото плаках толкова,толкова,толкова много,че не чувствам.
Сълзите ми изгарят,ай изгарят тялото ми.
Ах,тази проклета луна
заличава болката в моите гърди.
Ах,това е последната нощ,
в която страдам за тази любов!
Искам да се събудя,гледайки звездите отново.
Днес те ще блестят,
ще, осветят небесата,които видяха колко страдах.
Вярвам,че ще сънувам целувките,които ми е давала с любов.
Може и да стигнат,да излекуват бедното ми сърце.
Ще бъда сам,сам,сам,сам,но жив
оставяйки се да се изгубя малко по малко в забравата.
За да я залича скоро,скоро.
Да забравя всичко,всичко.
Да бъда сам,сам,но жив!