Ти си ме въртиш,
ти си ме въртиш,
като че ли съм ти кукла.
И накрая просто ме захвърляш,
и накрая просто ме захвърляш,
като че ли съм кукла.
Не ме виждаш, когато плача,
когато съм тъжна и уморена –
ти мислиш само за себе си.
Не, момко, недей,
не, момко, недей,
не се присмивай на обичта ми –
аз не си играя с нея,
както правиш ти –
знаеш да ми причиняваш болка до сълзи.
От тази нощ нататък
своя живот няма да положа
в ръцете на едно момче, не!
Не, момко, не,
няма да ти позволя да ме захвърлиш
сред онези десет кукли,
които са ти дотегнали,
о, не, о, не!
Ти си ме въртиш,
ти си ме въртиш,
като че ли съм ти кукла.
И накрая просто ме захвърляш,
и накрая просто ме захвърляш,
като че ли съм кукла.
Не ме виждаш, когато плача,
когато съм тъжна и уморена –
ти мислиш само за себе си.
Не, момко, не,
няма да ти позволя да ме захвърлиш
сред онези десет кукли,
които са ти дотегнали,
о, не, о, не!
(×3):
Ти си ме въртиш,
ти си ме въртиш…
Накрая просто ме захвърляш,
накрая просто ме захвърляш…