L'uomo che gioca [Bulgarian translation]

Но защо ти е

да се преструваш пред мен,

ако си мъжът, който играе?

Защо ти е

да ми казваш, че не знаеш?

Дали ще останеш с мен след това,

съм аз тази, която ще реши.

Но защо ни е

да си казваме един на друг

пусти и ненужни лъжи?

Кому са нужни тия скучни формалности?

Отпусни се до мен и се опитай

да ми кажеш, че поне мъничко ме обичаш.

Колко ни стига,

за да се понесем нагоре?…

На небето

ни очаква порта към рая,

която вече

отваряш заедно с мен;

на небето

за миг, в който пожелая

да си поиграя с теб

само веднъж и никога повече.

На небето

ни очаква восъчна нощ –

тя ще се стопи

досущ като желанието ти.

Към небето

този, когото водя, си именно ти –

мъжът, който си играе

и щом вземе всичко, си отива…

Сърца пътешественици като нас

водят двойствен живот и сам го знаеш;

какво правя и къде отивам оттук насетне,

най-добре ще е никога да не узнаеш.

На небето

ни очаква порта към рая,

която вече

отваряш заедно с мен;

на небето

за миг, в който пожелая

да си поиграя с теб

само веднъж и никога повече, никога повече…

На небето…

На небето ни

очаква восъчна нощ –

тя ще се стопи

досущ като желанието ти…

На небето

този, когото водя, си именно ти –

мъжът, който играе

на моята игра…

На небето…