L'ultimo addio [Bulgarian translation]

За миг дори не погледна пътя, а караше бързо.

Преструваше се на Елвис, а аз се смеех безпричинно.

Изпуснатите влакове в понеделник, нощите в Амстердам…

Бе толкова хубаво да заспивам до теб

и всеки път бе като за последно.

Сега въртя се в кръг и не мога да се спра –

с теб сме просто еднакви,

но дори и да потъна, ти така и няма да забележиш,

че си с мен.

Каквото и да направя, вече няма да има смисъл.

Да правя нещата по свой си начин, не доведе до нищо,

затова сега ти казвам последно сбогом.

Може би всичко бе просто сън – измислица на ума ми,

случила се твърде късно във живота и споходила ме твърде късно.

Вечно се карахме за какво ли не, без да се погледнем цял ден.

Казваше ми: „Недей се привързва към мен“,

а аз копнеех само за теб.

Сега въртя се в кръг и не мога да се спра –

с теб сме просто еднакви,

но дори и да потъна, ти така и няма да забележиш,

че си с мен.

Каквото и да направя, вече няма да има смисъл.

Да правя нещата по свой си начин, не доведе до нищо,

затова сега ти казвам последно сбогом. (×2)

Сега карам аз.

Винаги карам аз.

Ще видиш…

Сега въртя се в кръг и не мога да се спра –

с теб сме просто еднакви,

но дори и да потъна, ти така и няма да забележиш,

че си с мен.

Каквото и да направя, вече няма да има смисъл.

Да правя нещата по свой си начин, не доведе до нищо,

затова сега ти казвам последно сбогом.