L'ultima città [Bulgarian translation]

Често виждам

колко крехък е светът

и как цял град

може да изчезне само за миг.

Как ми се иска да прикрия сърцето си

и да изкрещя силно: „Любов моя, прегърни ме!“

Странно е да не го искаш

и да го приемеш случайно –

като светкавица, изчезваща в неизвестността.

Странно е да не го усетиш,

докато гръм разтърсва небето –

може би е просто ехото на една изчезнала цивилизация.

Защо ли, защо ли

се притискам все по-силно в теб?

Озовах се тук

напълно случайно

и това никак не ми харесва,

затова само на теб се доверявам.

Ще остана тук

плътно до теб.

Усмихвам се, дори и да знам,

че в далечината може би е последният град.

Тази нощ стоя сама

със сърцето между пръстите ми,

прилепена за възглавницата ти,

за да те чувствам все по-близо.

Странно чувство ме обзема –

гореща любов и сковаващ страх,

но прилепена за дъха ти,

тази нощ се чувствам в безопасност.

Защо ли, защо ли

се притискам все по-силно в теб?

Озовах се тук

напълно случайно

и това никак не ми харесва,

затова само на теб се доверявам.

Ще остана тук

плътно до теб.

Усмихвам се, дори и да знам,

че в далечината може би е последният град.