Дни наред спя, без да сънувам,
но ето, вчера сън ми се присъни.
Макар отдавна да не съм с него,
сам кралят ме навести.
Рече ми: „Любов моя, аз страдам,
гордостта ми бе лъжа;
заради вас се отказвам от престола,
съкровищата и катедралите“.
Друг път денят ми е спокоен,
ала днес не знам какво да сторя –
измъчва ме сън лъжлив
и ме мъчи самият крал.
(×3):
Рече ми: „Любов моя, аз страдам,
гордостта ми бе лъжа;
заради вас се отказвам от престола,
съкровищата и катедралите“.