L'eterno movimento [Bulgarian translation]

Вървях си сама сред хорската глъчка,

в утринното небе блуждаех из своите мисли

и техните движения

сред моите разсъждения.

Съмненията, неувереностите, неизбежните победи,

мечтите и надеждите, ненамиращи своите отговори.

Животът е едно търсене

и никога не е еднакво.

И наблюдавах израженията и жестовете на едно дете

и едно тъжно момиче – днес той не е наблизо,

волята на един старец, който продължава по пътя си,

и усещам, че… забелязвам, че… че

любовта не спира никога, понеже тя движи света,

тя е неудържима вълна вътре в нас.

Единствената възможност – вечното движение,

е отговорът, който го няма.

Любовта, любовта живее вътре в нас.

Слушам града, вдишвам заряда му,

трафика, магазините и обичайната лудост

на постоянното му движение

в бавното преображение.

И в миг внезапно тя, любовта, докосва душата

и аз се чувствам жива, вече съм свободна

и съм тук, сред хората, изпълнени с обич като мен,

и усещам, че… забелязвам, че… че

любовта не спира никога, понеже тя движи света,

тя е неудържима вълна вътре в нас.

Единствената възможност – вечното движение,

е отговорът, който го няма.

Любовта, любовта живее вътре в нас.

Любовта не спира никога,

вечното движение

е отговорът, който го няма.

Любовта, любовта живее вътре в нас.