Меди: Колко си ми хубава ти, ти си ми единствена.
Стига си ревнувала!
Доника: Май ме взе за глупава?
Меди: Обичам те, в сърцето си кълна се!
Доника: Дано е истина, че ще се пръсне.
(Припев)
Бум, бум, бум, в твоя ум влизам ти като куршум,
Знам те дум, дум - вечер тайфун, сутрин "чао", без много шум.
Бум, бум, бум, пак на ум ще си болен ти за мен,
само за мен вдигай шум от любов опиянен.
И до кръв наранен ще се молиш за мен,
тогава дано да имам сърце.
Доника: Каза че съм хубава!
Галена: Колко си ми глупава!
Доника: Аз за него съм една.
Галена: Една за вечерта.
Казах ти, в приказки не вярвай,
Доника: Ще му се върне тъпкано, повярвай!
(Припев)
Меди:
Стига за мене си плакала, стига за мен си разпитвала!
Това, че съм тебе съм бил веднъж, не означава, че съм ти мъж!
Галена: От такива като теб дето с много спали, как да обича? Кучета я яли!
Доника: Моля те, кажи, защо така направи?
Галена: За друго става, но за мъж едва ли!
(Припев)