Прегърни ме и поеми пътя, който поемат страхливците.
Моите блуждаещи очи ще те изпратят.
Женското сърце е крехко, като лястовица,
Която умира от болка.
Прегърни ме и поне веднъж бъди човек, не ме лъжи.
Ако си тръгнеш никога вече не ме търси.
Гледай напред, не се измъчвай и не ме поглеждай.
Отдавна подозирах всичко.
Страхливец, не съм знаела, че си такъв страхливец!
Лягаш до мен, но друга ти причинява безсъние,
Страхуваш се да го признаеш.
Страхливец, ти си поредният страхливец!
Мислиш, че съм същото момиче,
Което всеки може да излъже.