Отивам там, където ме води сърцето,
отново ще се роди
това, което отдавна
в него умря.
Отивам там, където земята е унила,
както я помня от дете,
тя остана пуста,
черен гарван е прелетял над нея.
Липсва ми тази
зелена трева,
някой да ме познае
и да ме очаква на прага.
Липсва ми всичко това,
да сгрее душата ми,
този въздух и вода,
всичките ми роднини,
старите ми акации.
Липсва ми всичко това,
да сгрее душата ми,
тази къща край пътя
и всяка минута
от живота в нея.
Животът си минава и аз с него,
къде да го пропилея,
искам с една и съща
винаги да се събуждам.
Моите очи са виждали
целия свят, но така като
нашето слънце,
никое друго не грее.
Липсва ми тази
зелена трева,
някой да ме познае
и да ме очаква на прага.
Липсва ми всичко това,
да сгрее душата ми,
този въздух и вода,
всичките ми роднини,
старите ми акации.
Липсва ми всичко това,
да сгрее душата ми,
тази къща край пътя
и всяка минута
от живота в нея.