Защо от устните ти тръпки ме побиват?
Защо ръцете ми във твоите изстиват?
Защо във погледа ми мигом се стъмнява
и студ сърцето ти сковава...
Не, не ме лъжи,
а просто ми кажи,
че не ме обичаш
вече ти...
Пр:
Душата ти е криво огледало,
сърцето твое за любов е спряло,
до мен стоиш, а толкова далеч си
и виждам само хлад...
Душата ти е криво огледало,
сърцето твое за любов е спряло,
до мен стоиш, а толкова далеч си
и няма път назад...
Нима за наща обич някой завидя ни?
Нима с магия черна вечно прикова ни -
един за друг да бъдем вече ние чужди,
един за друг да сме ненужни...