Тръгваш без посока, скиташ по света,
нарани дълбоко моята душа.
Как да те открия – без адрес си ти,
твоя свят е пълен със лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах –
обещава вярност, а дарява грях.
Свикнах да прощавам твойте грешки аз –
докога над мен ще имаш власт?
В крепост от лъжи ме заключи ти –
как да се спася, как да се спася?
Припев: (×2)
В самота обречена,
със сърце разсечено,
моята душа волна
да убиеш, не, не можеш!
Не, тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново за пореден път
и на любовта ми пак обърна гръб,
и ще си останеш скитник цял живот,
който търси своя бряг и брод.
В крепост от лъжи ме заключи ти –
как да се спася, как да се спася?
Припев: (×2)
В самота обречена,
със сърце разсечено,
моята душа волна
да убиеш, не, не можеш!
Не, тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.
Припев: (×2)
В самота обречена,
със сърце разсечено,
моята душа волна
да убиеш, не, не можеш!
Не, тя жадува път и светлина,
тя жадува смях и топлина.