Крепост [Krepost] [Norwegian translation]

Тръгваш без посока, скиташ по света,

нарани дълбоко моята душа.

Как да те открия – без адрес си ти,

твоя свят е пълен със лъжи.

Мъжката природа тъй и не разбрах –

обещава вярност, а дарява грях.

Свикнах да прощавам твойте грешки аз –

докога над мен ще имаш власт?

В крепост от лъжи ме заключи ти –

как да се спася, как да се спася?

Припев: (×2)

В самота обречена,

със сърце разсечено,

моята душа волна

да убиеш, не, не можеш!

Не, тя жадува път и светлина,

тя жадува смях и топлина.

Тръгваш ти отново за пореден път

и на любовта ми пак обърна гръб,

и ще си останеш скитник цял живот,

който търси своя бряг и брод.

В крепост от лъжи ме заключи ти –

как да се спася, как да се спася?

Припев: (×2)

В самота обречена,

със сърце разсечено,

моята душа волна

да убиеш, не, не можеш!

Не, тя жадува път и светлина,

тя жадува смях и топлина.

Припев: (×2)

В самота обречена,

със сърце разсечено,

моята душа волна

да убиеш, не, не можеш!

Не, тя жадува път и светлина,

тя жадува смях и топлина.